Промени в ЗКПО

  • 27/12/2019 14:40
  • |
  • 0 коментара


Промени в ЗКПО
§ 1. Член 17 се отменя.

§ 2. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Данъчни временни разлики възникват и в случаите на:
1. преобразуване на дружества и кооперации по реда на глава деветнадесета;
2. трансфер на активи/дейности по реда на глава двадесета.“
2. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато данъчна временна разлика, свързана с актив, е формирана по реда на глава двадесета, в годината на отписване на актива счетоводният финансов резултат се:
1. намалява със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на превишение на пазарната цена на актива над:
а) стойността за данъчни цели на актива – за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 2 и чл. 155б, ал. 5, т. 2;
б) счетоводната стойност на актива – за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155д, ал. 3;
в) пазарната цена на актива към момента на предишния трансфер от страната – за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155д, ал. 4;
2. увеличава със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на това, че пазарната цена на актива е по-ниска от:
а) стойността за данъчни цели на актива – за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 2 и чл. 155б, ал. 5, т. 2;
б) счетоводната стойност на актива – за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155д, ал. 3;
в) пазарната цена на актива към момента на предишния трансфер от страната – за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155д, ал. 4.
(6) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато данъчна временна разлика, свързана с пасив, е формирана по реда на чл. 155б, ал. 5, т. 3, в годината на отписване на пасива счетоводният финансов резултат се:
1. намалява със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на превишение на стойността за данъчни цели на пасива над пазарната му цена;
2. увеличава със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на превишение на пазарната цена на пасива над стойността му за данъчни цели.“

§ 3. В глава седма се създава чл. 33а:
„Разходи за ремонт на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост
Чл. 33а. (1) Признават се за данъчни цели разходи за ремонт на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост и са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случай, че елементите на техническата инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.
(2) В случаите, в които за ремонт по ал. 1 е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, се прилага общият ред на закона.“

§ 4. В чл. 43, ал. 4, т. 1 се създават изречения второ и трето: „В случай че лизингът/кредитът е гарантиран или обезпечен едновременно от лизингополучателя/кредитополучателя и от свързано лице, в разходите за лихви не се включва частта от разходите за лихви по финансовия лизинг/банковия кредит, определена, като общият размер на разходите за лихви по лизинга/кредита се умножи по съотношението между пазарната цена на обезпечението, предоставено от лизингополучателя/кредитополучателя, определена към датата на предоставяне на обезпечението, и размера на лизинга/кредита, като в случай че съотношението надвишава 1, същото се приема за равно на 1. При промяна в обема на обезпечението или размера на лизинга/кредита предходното изречение се прилага съответно от момента на промяната.“

§ 5. В чл. 47в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 в началото след думите „действително платеният корпоративен данък върху печалбата“ се поставя запетая и се добавя „включително и чрез внесени авансови вноски или надвнесен корпоративен данък,“.
2. В ал. 4:
а) в т. 1 след думите „което се облага“ се добавя „за дейността си или за част от нея“;
б) точка 2 се изменя така:
„2. контролирано чуждестранно дружество, което е:
а) чуждестранно образувание и за дейността си в държавата, в която е местно лице за данъчни цели, или в друга държава се облага с алтернативни форми на облагане;
б) място на стопанска дейност в чужбина, което за дейността си се облага с алтернативни форми на облагане.“

§ 6. В част втора се създава глава девета „б“ с чл. 47е – 47к:
„Глава девета „б“
СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ В СЛУЧАИТЕ НА ХИБРИДНИ НЕСЪОТВЕТСТВИЯ И НА НЕСЪОТВЕТСТВИЯ С ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ, КОЕТО Е МЕСТНО ЛИЦЕ ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ЮРИСДИКЦИЯ
Хибридни несъответствия
Чл. 47е. (1) Хибридно несъответствие е налице в случаите, когато:
1. плащане по финансов инструмент води до приспадане без включване и:
а) същото плащане не е включено в данъчния финансов резултат на получателя в данъчния му период, който започва в срок 12 месеца, считано от края на данъчния период на платеца, и
б) несъответствието се дължи на разликите в квалификацията на инструмента или плащанията по него съгласно законодателствата на юрисдикциите на платеца и на получателя;
2. плащане към хибридно образувание води до приспадане без включване и несъответствието е резултат от разлики при определяне на получателя на плащането между законодателството на юрисдикцията, в която хибридното образувание е учредено или регистрирано, и юрисдикцията на всяко лице, което има участие в това хибридно образувание;
3. плащане към образувание с едно или повече места на стопанска дейност води до приспадане без включване и несъответствието е резултат от разлики в законодателствата на юрисдикциите, в които образуванието осъществява дейност, при определяне на получателя на плащането между централното управление на образуванието и мястото на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание;
4. плащане към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност води до приспадане без включване;
5. плащане от хибридно образувание води до приспадане без включване в резултат на непризнаване за данъчни цели на плащането съгласно законодателството на юрисдикцията на получателя;
6. условно плащане между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание води до приспадане без включване в резултат на непризнаване за данъчни цели на плащането съгласно законодателството на юрисдикцията на получателя;
7. води до двойно приспадане.
(2) Плащане, представляващо базовата възвръщаемост на прехвърлен финансов инструмент, не води до хибридно несъответствие по ал. 1, т. 1, когато е извършено от финансов търговец във връзка с пазарен хибриден трансфер и съгласно законодателството на юрисдикцията на платеца финансовият търговец включва в данъчния си финансов резултат всички суми, получени във връзка с прехвърления финансов инструмент.
(3) Хибридно несъответствие съгласно ал. 1, т. 5 – 7 е налице, доколкото законодателството на юрисдикцията на платеца позволява приспадане срещу доход, който не е двойно включен доход.
(4) Несъответствие се третира като хибридно несъответствие само когато възниква между данъчно задължено лице и негово свързано предприятие, между други свързани предприятия, между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност, между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание или в рамките на структурирана договореност.
Непризнати за данъчни цели счетоводни разходи и суми, свързани с плащания при хибридни несъответствия
Чл. 47ж. Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, а със сумите се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, доколкото счетоводните разходи и сумите, свързани с плащания при хибридни несъответствия:
1. водят до двойно приспадане, с изключение на случаите на двойно включен доход в текущия или в следващ данъчен период, когато данъчно задълженото лице е:
а) инвеститор;
б) платец и приспадането не е отказано в юрисдикцията на инвеститора;
2. водят до приспадане без включване, когато данъчно задълженото лице е платец;
3. пряко или непряко финансират подлежащ на приспадане разход, водещ до хибридни несъответствия в резултат на сделка или поредица от сделки между свързани предприятия или като част от структурирана договореност, освен когато съгласно законодателството на някоя от юрисдикциите, участващи в сделката или в поредицата от сделки, е извършена еквивалентна корекция, но само до размера на корекцията.
Счетоводни приходи и суми, водещи до увеличение на счетоводния финансов резултат, свързани с плащания при хибридни несъответствия
Чл. 47з. (1) Когато данъчно задължено лице е получател на плащане при хибридно несъответствие, водещо до приспадане без включване, за данъчни цели се признава размерът на плащането или като счетоводен приход, който е признат за данъчни цели, или като сума, с която се увеличава счетоводният финансов резултат, при определяне на данъчния финансов резултат, доколкото същото е приспаднато в юрисдикцията на платеца.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите на чл. 47е, ал. 1, т. 2 – 4 и 6.
(3) Доколкото хибридно несъответствие включва доход на непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност, който не подлежи на данъчно облагане в страната, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат на данъчно задълженото лице се увеличава с размера на дохода, който се причислява към непризнатото за данъчни цели място на стопанска дейност. Изречение първо се прилага, в случай че доходът не е освободен от данъчно облагане по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава.
Данъчен кредит за удържан данък при източника по плащане, свързано с хибриден трансфер
Чл. 47и. Данъчно задължено лице има право, пропорционално на нетния облагаем доход по плащането, на данъчен кредит за удържан данък при източника по плащане, свързано с хибриден трансфер, при който повече от една от страните по трансфера имат право на данъчен кредит за същия данък.
Несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция
Чл. 47к. (1) Доколкото суми, свързани с плащане, разходи или загуби на данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели и на друга юрисдикция, водят до намаление на данъчния финансов резултат и в другата юрисдикция, същите не се признават за данъчни цели, доколкото законодателството на другата юрисдикция позволява приспадането им срещу доход, който не е двойно включен доход.
(2) В случаите по ал. 1, когато другата юрисдикция е държава – членка на Европейския съюз, сумите по плащането, разходите или загубите не се признават за данъчни цели, в случай че данъчно задълженото лице е местно за другата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.“

§ 7. В чл. 48 се създава т. 5:
„5. разходите за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост по чл. 69а, ал. 3.“

§ 8. В чл. 53 ал. 1 се изменя така:
„(1) Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. В случаите по чл. 64, ал. 1, чл. 67 и чл. 69а, ал. 3 данъчната амортизируема стойност е сумата на:
1. последващите разходи – в случаите по чл. 64, ал. 1;
2. непризнатите за данъчни цели разходи – в случаите по чл. 67 и чл. 69а, ал. 3.“

§ 9. В глава десета се създава чл. 69а:
„Специфично данъчно третиране на разходи за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост
Чл. 69а. (1) Счетоводните разходи за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост и са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случай, че елементите на техническата инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти, не се признават за данъчни цели.
(2) За разходите по ал. 1, които са капитализирани като част от стойността на актив или са заведени като самостоятелен актив, се прилагат редът и изискванията на този закон.
(3) Разходите по ал. 1, които не са капитализирани като част от стойността на актив или не са заведени като самостоятелен актив, за целите на този закон се третират и се завеждат като самостоятелен данъчен амортизируем актив. Данъчният амортизируем актив по предходното изречение се завежда в данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който са завършени елементите на техническата инфраструктура. За целите на чл. 55 този данъчен амортизируем актив се разпределя в категорията, в която би бил разпределен, в случай че активът беше собствен, и се отписва от данъчния амортизационен план при условията и по реда на чл. 60, ал. 1.
(4) За последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани със заведен по ал. 3 самостоятелен данъчен амортизируем актив, се прилага чл. 63.
(5) В случаите, в които за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост, е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, ал. 1 – 4 не се прилагат и се прилага общият ред на закона.“

§ 10. Член 91а се изменя така:
„Специфични правила за определяне на прогнозна данъчна печалба и дължим годишен корпоративен данък
Чл. 91а. При определяне на прогнозната данъчна печалба и на дължимия годишен корпоративен данък по реда на чл. 89 не се вземат под внимание:
1. данъчна печалба, произтичаща от контролирано чуждестранно дружество;
2. частта от превишението на увеличенията над намаленията на счетоводния финансов резултат в резултат на преобразуванията по чл. 155а, ал. 1 и чл. 155б, ал. 1, съответстваща на трансферираните активи/дейност, за които ще се приложи разсрочване по чл. 155г.“

§ 11. Наименованието на глава двадесета се изменя така: „Данъчно регулиране при трансфери между част на едно предприятие, разположена в страната, и друга част на същото предприятие, разположена извън страната“.

§ 12. Член 155 се изменя така:
„Трансфер на активи/дейност към друга част на предприятието, разположена извън страната
Чл. 155. (1) Данъчно задълженото лице прилага чл. 155а – 155д и чл. 157 в случаите, когато Република България губи изцяло или частично правото за облагане на резултата от последващо разпореждане с трансферирани активи/дейност при:
1. трансфер на активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната;
2. трансфер на активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена извън страната;
3. трансфер на активи/дейност при промяна на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели от Република България към друга юрисдикция; тази точка не се прилага по отношение на активите, които продължават да са ефективно свързани с място на стопанска дейност в страната;
4. трансфер на дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната, към друга юрисдикция.
(2) Република България губи изцяло правото за облагане на резултата от последващо разпореждане с трансферирани активи/дейност в случаите, когато данъчно задължено лице:
1. трансферира активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната, и съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите, реализирани чрез съответното място на стопанска дейност, се прилага метод „освобождаване с прогресия“;
2. трансферира активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена извън страната;
3. променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели от Република България към друга юрисдикция, включително за активите, които са в други части на предприятието, разположени извън страната.
(3) Република България губи частично правото за облагане на резултата от последващо разпореждане с трансферирани активи/дейност, когато данъчно задължено лице трансферира активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност и приложимият метод за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите, реализирани чрез съответното място на стопанска дейност, е метод на данъчен кредит.“

§ 13. Създават се чл. 155а – 155д:
„Трансфер на активи
Чл. 155а. (1) В случаите на трансфер на активи по чл. 155, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се:
1. увеличава с положителната разлика между пазарната цена и стойността за данъчни цели на трансферирания актив към момента на трансфера;
2. намалява с отрицателната разлика между пазарната цена и стойността за данъчни цели на трансферирания актив към момента на трансфера.
(2) Стойност за данъчни цели на трансфериран актив е:
1. за данъчните амортизируеми активи – данъчната стойност на актива към момента на трансфера;
2. за активи, които не са данъчни амортизируеми активи – счетоводната стойност на актива към момента на трансфера:
а) намалена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с актива, в случаите, когато с нея би се увеличил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице се беше разпоредило с актива, съответно увеличена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с актива, в случаите, когато с нея би се намалил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице се беше разпоредило с актива, и
б) намалена със сумата на резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв) за актива, когато резервът е положителна величина, съответно увеличена със сумата на резерва, когато резервът е отрицателна величина; тази буква не се прилага за резерва от последващи оценки на финансови активи на финансовите институции, когато счетоводният финансов резултат е бил преобразуван по реда на чл. 97 с печалбите и загубите от тези последващи оценки.
(3) В случаите, когато в резултат на трансфера трансферираният актив се отписва:
1. с данъчната временна разлика, свързана с трансферирания актив и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели), и
2. не се прилагат чл. 45 и чл. 66, ал. 1 и 2 по отношение на трансферирания актив.
(4) В случаите, когато в резултат на трансфера трансферираният актив не се отписва, към момента на трансфера се извършат следните корекции:
1. за данъчните амортизируеми активи – извършва се корекция в начислената данъчна амортизация за актива, така че след корекцията данъчната стойност на актива да е равна на пазарната му цена към момента на трансфера; в случай че начислената данъчна амортизация за актива е недостатъчна за постигане на равенството по предходното изречение, с размера на недостига се коригира и данъчната амортизируема стойност на актива; когато активът не е наличен в данъчния амортизационен план, данъчно задълженото лице завежда актива в данъчния амортизационен план с данъчна амортизируема стойност, равна на пазарната му цена към момента на трансфера;
2. за активи, които не са данъчни амортизируеми активи – разликата между пазарната цена на трансферирания актив и стойността му за данъчни цели към момента на трансфера формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера.
Трансфер на дейност
Чл. 155б. (1) В случаите на трансфер на дейност по чл. 155, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се:
1. увеличава с положителната разлика между пазарната цена на трансферираната дейност и стойността за данъчни цели на трансферираните активи, намалена със стойността за данъчни цели на трансферираните пасиви към момента на трансфера;
2. намалява с отрицателната разлика между пазарната цена на трансферираната дейност и стойността за данъчни цели на трансферираните активи, намалена със стойността за данъчни цели на трансферираните пасиви към момента на трансфера.
(2) Стойност за данъчни цели на трансфериран актив е стойността, определена по реда на чл. 155а, ал. 2.
(3) Стойност за данъчни цели на трансфериран пасив е счетоводната стойност на пасива към момента на трансфера, намалена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с пасива, в случаите, когато с нея би се намалил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице беше погасило пасива, съответно увеличена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с пасива, в случаите, когато с нея би се увеличил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице беше погасило пасива.
(4) В случаите, когато в резултат на трансфера трансфериран актив/пасив се отписва:
1. с данъчната временна разлика, свързана с трансферирания актив/пасив и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели), и
2. не се прилагат чл. 45 и чл. 66, ал. 1 и 2 по отношение на трансферирания актив.
(5) В случаите, когато в резултат на трансфера трансфериран актив/пасив не се отписва, към момента на трансфера се извършват следните корекции:
1. за данъчните амортизируеми активи – корекцията се извършва по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 1;
2. за активи, които не са данъчни амортизируеми активи – корекцията се извършва по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 2;
3. за пасиви – разликата между пазарната цена на трансферирания пасив и стойността му за данъчни цели към момента на трансфера формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с пасива и възникнала преди трансфера.
Временен трансфер на активи
Чл. 155в. (1) Член 155 не се прилага, когато трансферът на активи е за срок, не по-дълъг от 12 месеца, и при условие че трансферът:
1. е свързан със сделки за финансиране на ценни книжа, или
2. е свързан с активи, предоставени като обезпечение, или
3. се извършва с цел изпълнение на пруденциални капиталови изисквания или управ­ление на ликвидността.
(2) В случай че активите по ал. 1 не се трансферират обратно в Република България в рамките на 12 месеца от момента на трансфера, разпоредбите на чл. 155 и глава дванадесета се прилагат съответно.
Внасяне на частта от корпоративния данък, свързан с трансфер на активи към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство
Чл. 155г. (1) Данъчно задълженото лице може да разсрочи внасянето на частта от корпоративния данък, дължима в резултат на трансфер с инцидентен или нерегулярен характер на активи/дейност по чл. 155, но не повече от дължимия корпоративен данък за съответния данъчен период, когато:
1. трансферира активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. трансферира активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
3. трансферира активи/дейност при промяна на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, от Република България към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
4. трансферира дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната, към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
(2) Алинея 1 се прилага за други държави, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, само при наличието на сключено и влязло в сила с Република България или с Европейския съюз споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойно на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (OB, L 84/1 от 31 март 2010 г.), наричана по-нататък „Директива 2010/24/ЕС“.
(3) Частта от корпоративния данък, дължима в резултат на трансфер на активи/дейност по ал. 1, се определя, като сборът от превишението на увеличенията над намаленията по чл. 155а, ал. 1 и превишението на увеличенията над намаленията по чл. 155б, ал. 1 за трансферираните активи/дейности през годината, за които е приложено разсрочване, се умножи по данъчната ставка.
(4) Разсрочената сума за внасяне по ал. 1 се разпределя между трансферираните активи/дейности по следната формула:

А е частта от разсрочената сума за внасяне по ал. 1, разпределена за съответния трансфериран актив/дейност;
Б е разсрочената сума за внасяне по ал. 1;
В е положителната разлика по чл. 155а, ал. 1, т. 1 за съответния трансфериран актив, съответно положителната разлика по чл. 155б, ал. 1, т. 1 за съответната трансферирана дейност;
Г е сборът от положителните разлики по чл. 155а, ал. 1, т. 1 и положителните разлики по чл. 155б, ал. 1, т. 1 за всички трансферирани активи/дейности през годината, за които е приложено разсрочване.
(5) Разсрочената сума за внасяне по ал. 4, разпределена за всеки трансфериран актив/дейност, се внася на пет равни годишни вноски. Първата вноска се внася в срока за внасяне на корпоративния данък за годината на трансфера. Останалите вноски се внасят през следващите 4 последователни години в срока за внасяне на корпоративния данък за съответната година. За вноските по предходното изречение данъчно задълженото лице дължи лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(6) Данъчно задълженото лице упражнява правото на разсрочване по ал. 1 с годишната данъчна декларация за годината на настъпване на обстоятелството по ал. 1, като в нея декларира наличието на това обстоятелство. При поискване от орган по приходите лицето е длъжно да представи доказателства за наличие на обстоятелството.
(7) Разсрочената сума за внасяне по ал. 4, разпределена за съответния актив/дейност, която не е станала изискуема, става незабавно изискуема при настъпване на едно от следните обстоятелства:
1. лицето продаде или се разпореди по друг начин с трансфериран актив/дейност;
2. лицето извърши последващ трансфер към държава извън Европейския съюз на трансфериран актив;
3. извършена е последваща промяна на юрисдикцията, на която лицето е местно лице за данъчни цели, или последващ трансфер на дейността към държава извън Европейския съюз;
4. лицето е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
5. лицето не внесе дължима вноска в рамките на 12 месеца от изтичането на срока за внасяне по ал. 4 за съответната вноска.
(8) Алинея 7, т. 2 и 3 не се прилагат, когато последващият трансфер или последващата промяна е към държави, които са държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и които имат сключено и влязло в сила с Република България или с Европейския съюз споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойна на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС.
(9) При настъпване на някое от обстоятелствата по aл. 7 лицето уведомява писмено териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или мястото, където е била регистрацията му като данъчно задължено лице, в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.
(10) Алинеи 1 – 9 не се прилагат по отношение на трансфериран актив/дейност, за който/която годината на трансфера по ал. 1 и годината на настъпване на обстоятелство по ал. 7 е една и съща.
Трансфер на активи от друга част на предприятието, разположена извън страната
Чл. 155д. (1) При трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, данъчната амортизируема стойност, с която активът се завежда в данъчния амортизационен план, е пазарната му цена към момента на трансфера.
(2) При трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, в случай че същият е наличен в данъчния амортизационен план към момента на трансфера и трансферът на актива е участвал в облагане с данък в друга държава – членка на Европейския съюз, в съответствие с чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ, L 193/1 от 19 юли 2016 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2016/1164“, данъчно задълженото лице извършва корекция в начислената данъчна амортизация за актива, така че след корекцията данъчната стойност на актива да е равна на стойността, използвана като пазарна цена при прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 в другата държава членка. В случай че начислената данъчна амортизация за актива е недостатъчна за постигане на равенството по предходното изречение, с размера на недостига се коригира и данъчната амортизируема стойност на актива.
(3) При трансфер на актив, който не е данъчен амортизируем актив, от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, и в случай че към момента на трансфера е налице разлика между пазарната цена на актива и счетоводната стойност, с която активът се признава в резултат на трансфера съгласно счетоводното законодателство в страната, разликата формира данъчна временна разлика от последваща оценка.
(4) При трансфер на актив, който не е данъчен амортизируем актив, от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, в случай че същият е признат за счетоводни цели преди трансфера съгласно счетоводното законодателство в страната и трансферът на актива е участвал в облагане с данък в друга държава – членка на Европейския съюз, в съответствие с чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/1164, разликата между пазарната цена на актива при прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 в другата държава членка и пазарната цена на актива по чл. 155а, ал. 1 към момента на предишния трансфер от страната формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера.
(5) В случаите по ал. 1 – 4, когато между цената, определена за пазарна в другата държава, и цената, определена за пазарна от орган по приходите, е налице разлика, се прилага цената, определена за пазарна от органа по приходите.
(6) Алинеи 1 и 3 се прилагат и когато в резултат на трансфера на активи възниква място на стопанска дейност в страната.“

§ 14. Член 156 се изменя така:
„Трансфер на услуги
Чл. 156. (1) В случаите на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на трансфера счетоводният финансов резултат се увеличава с превишението на пазарната цена на услугата към момента на трансфера над себестойността й, съответно се намалява с превишението на себестойността на услугата над пазарната й цена към момента на трансфера, в случаите, когато в резултат на трансфера не е отчетен счетоводен приход по пазарна стойност и:
1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена в страната, и насочени към трети лица, или
2. обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена в страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или
3. услугата е предназначена за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.
(2) Когато в резултат на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, който не попада в случаите по ал. 1, т. 1 – 3, е отписан актив, с данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели).
(3) В случаите на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена извън страната, към друга част на предприятието, разположена в страната, когато е налице разлика между пазарната цена на услугата към момента на трансфера и отчетения разход или този, който ще бъде отчетен във връзка с услугата, с тази разлика се:
1. намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разли

Коментари (0)
Напиши коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Код за сигурност: