Данъчно облагане на доход на гръцки граждани - управители на дружество у нас

  • 21/07/2018 13:59
  • |
  • 0 коментара


Въпрос: Счетоводители сме на дружество, регистрирано в България по ДДС, чийто основен капитал е внесен от гръцко акционерно дружество. Двамата управители на гръцкото дружество (2, независимо, че е ЕООД), са гръцки граждани, които живеят в Гърция, като единият е пенсионер, а другият е осигурен на максималният осигурителен доход за Гърция и е представил А1. Тези 2 души не получават от българското дружество никакви пари под форма на възнаграждение. В България са назначени други управители със съответни функции и възнаграждения. Гръцкото акционерно дружество иска да възнагради двамата гръцки граждани с по 20 хиляди лева. Какво следва да се удържи като данъци и осигуровки, ще се признае ли за разход, ще трябва ли да се декларира този доход в България и по СИДДО?счетоводни услуги 



taxes3.jpgТъй като от запитването предполагам, че идеята е българското дружество да заплати възнаграждението на две физически лица местни за Гърция, които са формални негови управители, ще разгледам чисто теоретично тази постановка.  В запитването не е посочен и какъв е видът на въпросното възнаграждение.

Доста объркваща е и формулировката "двамата управители на гръцкото дружество (2, независимо , че е ЕООД), са гръцки граждани, които живеят в Гърция". Ако в случая гръцко дружество, т.е местно лице за Гърция, изплаща доходи на гръцки местни лица, очевидно въобще не може да бъде поставен въпроса за облагането им в България.
 
Друг е въпросът, че гръцкото акционерно дружество, което е собственик на капитала на българското дружество, може да получи дивидент, който впоследствие да изплати под някаква форма на въпросните физически лица, местни за Гърция.  
 
Затова предполагам, че идеята е българското дружество да заплати възнаграждението на две физически лица местни за Гърция.
 
В запитването е посочено, че двамата управители живеят в Гърция и не полагат труд в България, от където можем да заключим, че са чуждестранни лица по смисъла на ЗДДФЛ.
 
В чл. 4 от ЗДДФЛ е посочено кога едно лице може да се счита за местно лице за данъчни цели за Р. България. Tъй като в запитването не се сочат някои от тези предпоставки няма да се спирам подробно на тях и ще приема, че двете лица, живеещи в Гърция, са чуждестранни лица за България.  
 
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
 
В чл. 8 от ЗДДФЛ са посочени кои доходи са от източник в България.
 
Така съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
 
Съгласно ал. 6 от източник в Република България са и следните доходи, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България:
1. неустойки и обезщетения, реализирани вместо или заедно с друг доход от източник в Република България;
2. парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;
3. възнаграждения, различни от възнаграждения по трудови правоотношения, изплащани на служител или на член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, на клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;
4. лихви, включително лихви по договор за лизинг;
5. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество;
6. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
7. авторски и лицензионни възнаграждения;
8. възнаграждения за технически услуги;
9. възнаграждения по договори за управление и контрол на предприятия;
10. (нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) стипендии за обучение в страната и чужбина;
11. (нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) доходи от осигуряване и от застраховане.
 
В запитването не е посочено точно като какъв следва да се квалифицира видът на дохода, който българското дружество смята да изплати на управителите местни лица за Гърция.
 
Фактът, че те не полагат труд за българското дружество, не получават възнаграждение от него и същевременно в България са назначени други управители със съответни функции и възнаграждения, е доста объркващ и неясен.
 
От въпроса не става ясно фактически физическите лица местни за Гърция назначени ли са за управители в българското дружество или не са. Ако въпросните лица са назначени за управители на българското дружество и едновременно с тях има  назначени за управители и други лица местни за България, тези обстоятелства правят данъчното облагане на въпросните местни лица за Гърция доста проблематично.
 
Ако обаче въпросните местни за Гърция физически лица не са назначени в българското дружество за управители, а са назначени само в гръцкото дружество, то тогава те би трябвало да са негови законни представители и възнаграждението би трябвало да се изплаща на гръцкото дружество, а не на тях като физически лица.   
 
При всички случаи обаче смятам, че еднократното изплащане на хонорари от по 20 000 лв. на въпросните физически лица от българското дружество, би довело до неблагоприятни данъчно-правни последици за последното поради няколко причини.
 
На първо място това е факта, че въпросните физически лица не полагат личен труд в дружеството и в същото време, доколкото разбирам от въпроса, във въпросното дружество има и други назначени управители.
 
По-долу ще разгледам хипотезата как биха се третирали по ЗДДФЛ изплатени доходи на местни за Гърция физически лица, ако същите са назначени за управители в българското дружество. 
 
Така ако физическите лица, местни за Гърция, са назначени за управители в българското дружество, възнаграждението в размер на 20 000 лв. може да бъде изплатено и като хонорар по договор за управление и контрол.
 
Този вид доход се облага с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ.      
     
Ставката на данъка е 10% /чл. 46 ЗДДФЛ/, същият подлежи на внасяне съгласно чл. 65, ал. 1 от закона в срок до края на месеца следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице.
           
Предприятията, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени доходи в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.
                  
Следва да имате предвид, че от 01.01.2010 г. се дава възможност за преизчисляване на окончателния данък по чл. 37 от ЗДДФЛ с въведения нов чл. 37а от същия закон.
                  
На основание чл. 37а, ал. 4 от ЗДДФЛ изборът за преизчисляване на окончателния данък по чл. 37 се упражнява чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон. В данъчната декларация се включват и всички други доходи, подлежащи на деклариране от чуждестранното физическо лице.
 
Тук следва да се има предвид обаче, че въпросните доходи могат да бъдат освободени от облагане  съгласно чл.7 от СИДДО между България и Гърция. Съгласно въпросната разпоредба възнагражденията на управителите подлежат на облагане само в държавата на местното лице, т.е. същите са освободени от облагане в държавата на източника на дохода. За да се приложи СИДДО с Гърция обаче, физическите лица следва да докажат наличието на основанията за прилагане на СИДДО визирани в чл. 136 от ДОПК.   
 
Тук обаче остава открит въпроса дали въпросните местни лица за Гърция са назначени като управители в българското дружество и дали в договорите им за управление и контрол е предвидено възнаграждение. Доколкото разбирам от запитването случая не е такъв. 
 
В случай че все пак се вземе решение, че въпросната сума от 20 000 лв. следва да им се изплати като хонорар по договорите за управление и контрол, според мен  в тази хипотеза от данъчно-правна гледна точка може да възникне и друг въпрос.
 
Ако в българското дружество наред с лицата местни за Гърция има назначени и други управители, то според мен може да възникне въпроса доколко изплатеното възнаграждение на гръцките местни лица е разход свързан с дейността за българското дружество. Тоест в  едно бъдещо данъчно контролно производство, може да бъде изследвано дали въпросните управители реално са извършвали някакви управителни дейности за българското дружество, което да струва 20 000 лв.
 
Ако се установи, че въпросните лица не са извършвали никакви управителни действия или друг вид услуги за българското дружество, разходите за техните възнаграждения могат да не бъдат признати за данъчни цели съгласно  чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.


Коментари (0)
Напиши коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Код за сигурност: